Ако някога ....

АКО НЯКОГА…..

 

Ако някога поискаш да ме целунеш.

За моите устни, ако някога ти забленуваш, Любима.

За дните спомни си край морския бряг!

За кулите пясъчни в мечти що градихме,

влюбени в изгрева, спомни си!

 

Спомни си как плахо целуваха вълните брега

с диво, неземно очарование.

Заслушан в някаква дивна симфония,

как галеше нежният бриз вечерта

със своето нежно дихание.

 

Ако някога закопнееш за моите очи -

за чайките ти си спомни,

що в ранни зори прелитаха с писък

над спящите още вълни

и вплитаха своите бели крила в таз синева -

кристално чиста, както мечтите,

очакваща слънцето, както очите,

що чакаха теб.

 

Ако някога ти пожелаеш да чуеш гласа

що толкова нежни слова ти е шепнал -

спомни си за нощите, за пейката малка,

за звездите, що трепкаха, като елмази над нас,

заслушани в чудният хор на щурците.

 

Ще дойда тогава неусетно при теб

и в дланите, топлите длани ще взема,

и сложил сърце на горещата гръд

от твоите устни свежият бриз ще поема.

 

1.09.1973 г.