Тревогата на майката Земя

ТРЕВОГАТА НА МАЙКАТА ЗЕМЯ

 

Време – Вселена, като бездна

разтворено тегне над нас.

В него изчезват, изгасват

безумия, слава и власт.

 

Земята се носи в простора

сред рой от планети, звезди.

Върти се от слънце огряна

и сълзи от мъка рони.

 

Децата, що тя е създала,

кърмила от своята гръд,

в безумие днес е видяла

на маса с демона - смърт.

 

Събрали в сърца си омраза,

вплътили в душите си студ,

те пият с наслада проказа

и крачат по сетний си път.

 

Земята се носи в простора,

отчаяна майка шепти:

„Какво ви не стига, о, хора?

Труд ли, хляб ли, мечти?

 

Дадох ви всичко и много

океани, морета, реки,

поля плодородни, пустини,

планини, небе със звезди.

 

Кажете! Не стига ли хляба?

Сахара полейте с вода!

Беда ли надвисни над вази -

подайте си братски ръка!

 

Недейте в безумие вдига

секирата брат срещу брат.

Гръдта ми разкрийте задружно

и пийте от мен благодат.!

 

Земята се носи в простора.

Хора стоят на кръстопът.

На там брат брата убива.

На там усмивки цъфтят.

 

Хора! Спрете, хора!

Няма друг кръстопът.

 

27.06.1967г.