Песен за Варна

ПЕСЕН ЗА ВАРНА

Зората ние снехме от небосвода.

Запалихме нови, мечтани слънца.

И нашата песен с крилата на чайка

днес волно се рее в таз синева.

 

Любима, желана, красавице наша! -

протягаме ние щастливи ръце.

От изток до запад, от север до юга,

за нас ти си, Варна, мечта и сърце.

 

Ти пращаш с лъчите на южното слънце,

кораби бели далеч по света.

Като гълъби бели навред те разнасят

легенди за нежност, любов, красота.

 

Любима, желана, красавице наша!

Цвете от слънце, море и земя.

Къде ли не бяхме? Къде ли не спряхме?

Навсякъде беше ти в нашите сърца.

 

В горда епоха - Българско племе,

ние крачим горди под ясна звезда.

Готови за подвиг с любов днес ковеме

твоята младост и таз синева.

 

Любима, желана, красавице наша.

В очите ни блика и пей радостта.

С пясъци златни, с море лъчезарно,

ти пълна си с влюбени млади сърца.

 

Зората ние снехме от небосвода.

Тия длани запалиха нови слънца.

С любов и копнежи дари ни ти Варна.

И взе в замяна нашите сърца.

 

Любима,желана, красавице наша! -

Протягаме ние щастливи ръце.

От изток до запад, от север до юга,

ти наша си песен, мечта и сърце.

 

15.07.1964г.

© Стефан Сарандев