Драва моя

ДРАВА МОЯ

 

Ти пак течеш бърза, многозвучна,

както преди много лета.

Протегната, като братска ръка,

Драва моя, братска река.

 

И брегове тучни, зелени,

окичени с венци от върби,

целуват с нежност и обич

твоите бистри води.

 

И песни на славеи слушаш -

на влюбени страстния зов.

И приказки нови им шепнеш

за дружба, за мир и любов.

 

Но буря ли страшна извие,

помръкне ли тоз небосвод -

от мъка започваш да виеш

под пристъп на спомен суров.

 

И демонът смъртен отново

разперва над тебе крила,

и сякаш от ада направо

мълнии мята в нощта.

 

И сякаш отново във мрака

се вдигат черни дула

и с ярост невиждана тръгва

животът на бой със смъртта.

 

И тътне простора от вопли.

Гърми гръмогласно „Ура!“.

На щикове – българи, руси,

зората понесли прогонват нощта.

 

Драва ти моя, Драва ти скъпа.

Течеш ти както преди.

И само могили, братски могили

напомнят за прежните дни.

 

25.04.1967 г.

Драва Соболч