Буря

Б У Р Я

 

Помръкна над земята.

Стаили дъх, смутени,

утихнаха листата

на младите тополи.

 

Небето смръщи вежди

и с тътен многогласен

се спусна над полята.

Подгони тръни, пепел

по друмищата прашни

и облаци от ярост лудо запремята.

 

Тресна гръм и ето

ехото подето

от долове, балкани,

застена, като демон,

осеян с тежки рани.

 

Плеснаха камшици

по нежните тревици.

Цвят нейде се отрони.

И дъбът стар, събуден

от сън дълбок, неземен,

огъна тежки клони.

 

Земята, като невяста,

с попукани уста,

разтвори пъстри пазви

за пир любовен, страстен,

небето приласка.

И пило до насита

нектар любовен, земен,

небето се усмихна с хиляди звезди.

 

Въздъхнаха полята,

горите, планините,

свежи, обновени и сън дълбок заспаха

в блаженство и мечти.

 

27.05.1969 г.