На път

НА ПЪТ

 

В утрини ранни, за щастие жадни,

тръгваме ние на път.

Не нимфи със лири,

не зов на кумири -

тайнствен ни мами светът.

 

С космични ракети,

с далечни планети,

с невидими чудни лъчи.

Вървим през безкрая

На тази вселена

с търсещи, детски очи.

 

Вървим, а насреща бури бушуват.

Светват, изгасват звезди.

Но с вечна надежда, крачим насреща,

натам где зоват ни мечти.

 

На заника сетен по пътят ни земен,

когато настане часа,

с последни надежди,

с тъга и копнежи, прегръщаме ние света.

 

И сме готови да тръгнем отново

по трудният път в утринта,

но само да крачим, но само да бъдем

на тая прекрасна ЗЕМЯ.

 

12.06.1967 г.