Съмнение

С Ъ М Н Е Н И Е

 

Зорница си за мен.

Като цвете аз жадувам

за твоята целувка.

И плаша се от нея.

Не ще ли изгоря

в огъня ти чуден!

 

Поток си ти планински.

За твоята милувка

копнея ден и нощ.

Но плаша се и тръпна,

че буен си, пенлив си.

Не ще ли ме погубиш

с дивната си мощ,

която на гранита

името ти пише!

 

Ти връх си в синевата,

чело изправил гордо.

И мамиш с висотата,

с простора, с далнината.

Но плаша се. Когато

зад мен остане пътя

с мъка извървян,

не ще ли ме погубиш

с откритие жестоко,

че връх не съм изкачвал,

а слизал съм надолу!

 

28.02.1971 г.