Израства завод

ИЗРАСТВА ЗАВОД

 

Израства Завод.

Пот и бетон,

стомана и воля,

любов и мечти

се сплитат в сплав,

изпичана от новото слънце,

що грее в сърцата на хората.

 

Калена от ветровете,

що духат високо по скелите.

Узряла в дните,

в които се раждат мечтите -

смели и дръзки.

 

Сплав, създадена от цял един народ.

Твърда като него,

жилава като него,

вечна, като него.

 

Израства завод.

Над него син небосвод,

слънце и птици.

Погледнеш нагоре - очите болят,

несвикнали с таз синева.

Погледнеш назад - очите не вярват,

цех до цех пред теб се редят,

като стена, като пътека, светла и чиста.

 

И по някакъв стар, природен закон

разтягаш ти своя аршин -

и искаш с нещо, това що градиш,

това що създаваш днес, да сравниш,

в измерения някакви, човешки, да изразиш.

Но не излиза нищо.

 

И гледаш учуден, и разбираш,

че мярка с аршин днес не върви.

Преди си измервал с педя,

с кирпичи си къщи строил.

А днеска крачки-епохи разтваряш,

завод до завод наредил.

Преди си оковите влачил

на горестни, облачни дни,

а днеска поет си, мечтател,

че слънце над тебе гори.

 

Израства завод.

Пот и бетон, и мечти

се сливат в едно -

в младост, която напира,

като планински поток,

младост, която не знае покой,

открила в свободата

своето рождение, своята сила.

Младост на цял един народ.

 

1965г.