Зная, вярвам

ЗНАЯ, ВЯРВАМ

Зная, вярвам, че те има,

затова те търся аз.

Питам слънцето, звездите,

вслушвам се във всеки глас.

Срещам изгревите бели,

залезите уморени

аз изпращам със надежда.

Зная, вярвам, че те има…

Като лъч ме ти докосна,

лъч от златната зора,

и отмина надалече,

но остави в мен вяра,

че те има, че ще дойдеш,

че отново любовта ни,

като цвете ще разцъфне

в дланите ни зажаднели.

Зная, вярвам, че те има.

25.09.1954 г.

Шабла

 

 

© Стефан Сарандев