Нашият завод

НАШИЯТ ЗАВОД

 

Като исполин стъпи сред полето.

Огледа земята, целуна небето,

въздъхна дълбоко с пълни гърди

и от нашите грижи, от нашите мечти

заизпраща нагоре дим и искри.

 

Като исполин стъпи сред полето.

И с нашата кръв, преминала в жилите

на тия машини, пришпори годините,

опърли косите ни

и в лудия бяг изпревари мечтите ни,

що дръзко политнали бяха напред.

 

Като исполин стъпи сред полето

НАШИЯТ завод със стъпки от пот и бетон

и с нашия глас спря ветровете

на мрачните, облачни дни

и с нашият глас от чертежи и цифри,

от сплав и метал закален,

запали зората под купола син

на тия от сажди опушени дни,

и с тежки, мазолести длани

я прати в полята, в сърцата,

в детските чисти очи,

че утрото светло винаги светло да бъде,

а новият ден в слънце и мир да гори.

 

1961г.

© Стефан Сарандев