Ела

Е Л А

 

Тя живее в планината, извисила нежен ствол.

Тя сестричка е чаровна на добрия, строен Бор.

Тя децата на гората вечер сбира по луна.

Чудни приказки им шепне за далечни времена -

как Мечето, Ежко-Бежко и добрият Патаран

в кървав бой сразили Кума Лиса и Вълчан.

Как пък Заю дългоухи ревнал страшно, на шега,

и до смърт изплашил Катеричката добра.

А когато Сънчо мине в полунощ по тез места,

тя със песен ги приспива, с чудна песен, таз Ела.

 

17 01.1965г.