Добруджа моя

ДОБРУДЖА МОЯ

 

/На моите родители и всички ония добруджанци, принудени да

емигрират след окупацията на Добруджа от Румъния/

 

Благодатна земя на горди деца,

Добруджа моя, невяста ненагледна.

Песен недопята, песен на чучулига.

Път неизминат, път сред звезди.

Капка роса с лъч на зора.

Птица в полет, слънчева пролет.

Мой роден край.

 

Лете небето сипе над тебе крини със злато.

Зиме небето във вечери тихи

златна погача меси и пее

песни хайдушки, пей и разказва

приказки стари, легенди чудни

за знаме развято, за хора в поход.

Благодатна земя на горди деца,

Добруджо моя, моя земя.

 

Днес те напускам, майко – робиньо,

с болка в сърцето, с мъка в душата,

но се заклевам пред теб на колене,

че ще се върна със знаме развято,

да те прегърна, да те целуна,

Добруджо моя, мой роден край.

Земьо ти моя, земьо свещена.

 

23.04.1965г.