Хипнотичен сън

ХИПНОТИЧЕН СЪН

 

Спи сърцето уморено, като стихнала вълна.

Само мисълта тревожна още броди в нощта.

Бяга леко по лъчите на изгрялата луна.

Милва „зайчетата” бели, устремени към брега.

Вик надава в тишината над заспалата земя,

като чайка закъсняла да се върне у дома.

Спуска се в глъбините на ранената душа,

с нови изгреви я мами, с чисти, ведри небеса,

дето слънцето сияйно облаци не ще петнят

и цветя кристално чисти сред полята ще цъфтят.

Спи сърцето уморено, като стихнала вълна.

Само мисълта тревожна още броди в нощта.

 

12.05.1973г.