Към моите потомци

КЪМ МОИТЕ ПОТОМЦИ

 

Попътен вятър щом напира

и властно кани те на път,

недей умува, недей се спира,

попътен вятър щом напира,

вдигни платната и на път!

 

Щом лъч пререже хоризонта

и сипе със ведрото дъжд

Зората от злато и младост,

Амур щом вдигне своя лък,

стрела щом прати той с радост,

вдигни плътната - и на път!

 

От бурите недей се плаши!

Във бури сили си мери!

Живот без бури е по-страшен

от най-нещастните ни дни!

 

Миражите недей упреква!

На твоите мечти са плод.

Във бой десницата укрепвай!

Гори кат факел цял живот!

 

По пътя нейде ще се срещнеш

на Сатаната с челядта.

Честа си на везна не слагай,

наред с притворство и лъжа!

 

Глава вдигни високо, гордо,

срещни я прав и с меч в ръка.

Тя не може да убие,

сърце превърнато в звезда.!

 

Попътен вятър щом напира

и властно кани те на път.

Недей умува! Недей се спира!

Попътен вятър щом напира,

вдигни платната и на път!

 

21 Август 1973 г.