ЖЕНИЧКЕ МИЛА

Женичке мила, пиле мое скъпо,

За дългото мълчание прости!

Причината е в правилника,

тоест - в режима, който тука ни гнети.

Едно писмо, единствено на смяна,

полага се и после нито ред!

За гушата ми идва да го хвана,

Управителя тукашен проклет.

А как мечтаех аз, от теб далече,

да бъда с химикал в ръце.

Едното не заминало и вече

да почвам друго нежно писъмце.

Сега в едно писмо какво да сложа?

Разбираш, душке, просто ме е страх.

Да пиша ли? Дали да те тревожа?

Признавам, дълги дни се колебах.

Но, нека ти опиша както мога,

да видиш как се мъчи твоят мъж:

Местото е затънтена бърлога

и всеки ден вали безспирно дъжд.

В селото сякаш всички са измрели.

До днеска жив човек не съм видял.

Край нас се мярка само в манти бели,

безброен медицински персонал.

И то не са засукани сестрички,

тъй както с тебе мислехме преди.

Мъже са до един и носят всички,

и лекари и фелдшери бради.

Е, вярно е, че има две три сгради,

в които е устроен „Женотдел”.

Но има помежду ни барикади

от зидове и от бодлива тел.

А в правилника тъй е наредено,

че никога не срещаме жена.

На бани нас под строй ни водят денем,

а тях ги водят нощем, по луна.

И в стола първа смяна ний ядеме,

а после под команда спим до пет.

Приспят ли ни, тогаз настава време,

жените да отиват на обед.

Жени ли казах? То жени да бяха, Боже!

Нали веднъж случайно ги съзрях.

От где такива вещици се сбраха?

На сън се стряскам всяка нощ от страх.

Във стола няма сервитьорки руси,

които да възбуждат апетит.

Сервират пенсионерки с кожуси,

превити от лумбаго и артрит.

Навсякъде е скучно. Да. Ужасно.

Лежа, лежа. Намразих туй легло.

Надявам се, че вече ти е ясно

какво е страшно моето тегло.

Такава мъка гърлото ми стиска,

заплакал бих, да ме не беше срам.

НО, ПАДА МИ СЕ ! Щом съм се натискал

без теб на бани да отивам сам.

Най–първо бях си стегнал аз багажа

и мислех да се прибера завчас.

Но след това реших да се накажа,

до края всичко да изтегля аз.

Та ето що ми дойде на главата.

Сега разбра ли, как прекарвам тук?

Не тръгвам вече нигде без жената!

Целувам те!

Нещастен твой съпруг!

27.09.1956 година

Вършец