Невястата

НЕВЯСТАТА

Бяха изминали цели петнадесет дни, откак Коста напусна чифлика. Петнадесет дни Ахмедчо задаваше на дядо си въпроса:

– Къде отиде уста Коста. Ще се върне ли, дядо?

Всички виждаха, че той тъгува за приятеля си. Кир Ахмед му отговаряше уклончиво:

– Отиде надалеч, но ще се върне. Как няма да се върне? Когато човек отива за булка, винаги се връща в дома си. Но ти не казвай на никого. Това е тайна. И да гледаш пътя. Като го видиш да се задава, да ме предупредиш! Сега бягай да играеш и да си отваряш очите!

Днес денят беше топъл за края на септември. Ахмедчо, Хасанчо и още няколко деца си играеха на тракийската могила, която се намираше на някакви си сто метра от последната къща. Беше вече икиндия, когато едно от момчетата се вгледа в далечината и посочи с ръка:

– Вижте, някой идва! – всички впериха погледи натам, накъдето сочеше приятелят им.

И наистина в далечината се виждаше нещо, което явно идваше към чифлика. Само след минути това нещо се превърна в конник, който яздеше на черен кон. Но, какво е това? Той не беше сам на коня. Изведнъж Ахмедчо изкрещя:

– Уста Коста се връща. Булка води – и хукна към чифлика. Хукнаха след него и останалите деца. – Дядо–о–о! Уста Коста се връща. Булка води.

Вестта за завръщането на Коста се разнесе мълниеносно. Всички селяни бързо се събраха пред портата на чифлика. Излязоха Кир Ахмед, баба Илдъз и цялото им семейство. Конят спря пред тях. Коста скочи от него и пое Ирина. След това хванати за ръце те се приближиха до Кир Ахмед. Коста и смутен, и щастлив се обърна към него:

– Ето, доведох я. Това е Ирина. Благослови ни, Кир Ахмед ефенди.

– Бъдете благословени, деца. Нека Аллах бди над дните ви и ви показва пътя през живота! Нека ви помогне да завъдите голяма челяд и от здраве и радост да не се отървете!