Вестта до Котел

ВЕСТТА ДО КОТЕЛ

През октомври Коста изпрати хабер до Котел, че е жив и здрав. Човекът, който се прибираше в Котел, беше нещо като съгледвач, изпратен да проучи какви са условията в Добруджа. Истина ли е, че земята е богата и могат ли да се заселят по тези места. Той им гостува няколко дни.

Запозна се с Ирина. Разгледа стопанството. Коста го заведе и го запозна с Кир Ахмед, който след като разбра целите на пътуването му, го окуражи и изказа мнение, че е време хората, чифчиите от вътрешността да дойдат тук и да обработят огромните пустеещи плодородни земи.

Връщайки се в Котел, съгледвачът веднага отиде в семейството на терзи Лефтер. Той разказа подробно за срещата с Коста, за неговото булче, за неговия дом, за неговата заръка, за всичко, което беше чул, видял и почувствал. Той им каза, че синът им е здрав и щастлив и в същото време тъгува за тях, за родния Котел. Радостта беше безгранична. Въпросите към госта се сипеха от всички страни. А той разказваше, разказваше, разказваше. Майка му бършеше напиращите от очите ѝ сълзи. Терзи Лефтер прегърна госта и му благодари за добрата вест

След три дни цялото семейство тръгна на път.

Срещата беше вълнуваща, трогателна. Когато се изправиха един срещу друг, когато се прегръщаха и целуваха, когато разговаряха, всички почувстваха огромната промяна в Коста. Той не само беше укрепнал физически, но от него напираше, бликаше някаква външно незабележима, но голяма вътрешна сила, някаква одухотвореност, която притежаваха само истинските мъже. Това беше силата на желязото, загряно до цвета на слънцето и след това изстудено в ледената вода.

Всички харесаха Ирина и се радваха, че Коста си е намерил такава красива, жизнена, умна и добра стопанка. Никой не спомена за Ирина – годеницата. Никой не намекна с дума, жест или поглед за голямата любов и трагедия, сполетяла Коста, защото още от първия момент на срещата те видяха и почувстваха, че оная Ирина с голямата си красота и добродетели сякаш се беше въплътила в тази Ирина и те я приеха от сърце.

В семейството на Ямалъ Коста и Ирина първи се роди Лефтер. След него дойдоха Георги, Ангел, Йордан, Киреки.

Ирина се оказа не само добра майка, но и добра домакиня и стопанка. Докато Коста работеше на тезгяха, тя пое в ръцете си организацията и ръководството не само на стопанството, но и реда в дома, възпитанието на децата. Не! Не настъпи матриархат в семейството на Коста, по-скоро той издигна в култ отношението към майката, към тази, която не само раждаше и отглеждаше потомството, но и окриляна от любовта на своя съпруг продължаваше и обогатяваше традициите, наложени в нейния и на Коста родове. Тя възпитаваше своите деца в трудолюбие, в честност и почтеност, в уважение към родителите, към по-възрастните, в оная човешка добродетел, която сплотяваше и повишаваше жизнеспособността на семейството и рода, наречена взаимопомощ. Тя издигна в култ бащата, главата на семейството, в който децата виждаха примера, въплътил в себе си всички тези добродетели, бащата, на когото те искаха да приличат.

Годините си казаха думата. Зрението на Коста започна да намалява. Той все по-трудно вдяваше иглата. И започна да съзнава, че е време да спре работата си като шивач. Още повече, че и децата пораснаха и поеха в ръцете си стопанството. Време беше някой да смени или да поеме малко, малко домашната работа, която Ирина толкова години неуморно и всеотдайно вършеше. Горката, косите ѝ побеляха като снежнобяла къделя. Въпреки, че в очите ѝ все още пламтеше онова младежко дяволито огънче, Коста чувстваше, че както на него, така и на нея, годините все повече и повече натежават.