МАТЕН

От седемте деца на Лефтер, само Матен не беше висока. Тя бе взела ръста и чертите на майка си, суровия нрав на баща си и практичния ум на баба си Ирина.

През 1894 година Саранди и Василка поискаха Матен за жена на сина си Желез. Лефтер не се изненада, но се замисли сериозно. Той познаваше Саранди. От малки дружаха. Саранди беше уравновесен и кротък човек, а Василка много добра домакиня. Лефтер се възхищаваше на чистотата и подредбата в дома им. Когато им гостуваха, той знаеше, че Василка ще разточи и ще ги нагости с толкова вкусна кавърма, че му идеше да си оближе пръстите.

Саранди не беше беден, но не беше и богат. Това, което имаше, бе достатъчно за прехраната на голямата челяд. Но Лефтер знаеше, че когато тия момчурля пораснат и всеки вземе своя дял, от имота на Саранди нищо няма да остане. Или към това, което ще се падне на всеки един, ще трябва да се прибавя още, за да се издържат семействата им. Те или трябваше да потънат в мизерия, или трябваше да вземат и обработват земя под аренда.

Друго беше при него. Баща му Ямалъ Коста през годините бе натрупал имане. Занаятът, който имаше и умението му да си прави добре хесапа бяха помогнали за това.

Колкото до Желез, той го харесваше, защото беше ербап момче, на никого и за нищо не се даваше. Казват, че приличал на дядо си Желез. Здрав, набит, с натъртена походка, той излъчваше здраве и сила. Харесваше го, но и се тревожеше. С този си буен нрав, в това тревожно и смутно време, нямаше ли да донесе беди на Матен, която Лефтер много обичаше. Успокояваше го, че тя е тиха, но много умна. Той знаеше, че зад свенливата ѝ усмивка се крие железен характер. „Ще успее ли да озапти тоя буен, необуздан ат? Ще успее ли да му сложи, да му надене юлара?“ – се питаше Лефтер. И когато убеди сам себе си, че тя дребничката, слабичката, кротката ще се справи с Желез, даде съгласието си. Той знаеше, че Матен харесва Желез. Виждаше, как го гледа, долавяше със сърцето си, че зад остроумните ѝ закачки и подмятания се крие нещо повече от приятелство.

Ожениха ги същата година. Дядо Саранди им даде 23 декара ниви. Още същата година им купи 20 декара дворно място на „кайряка“ и започнаха да строят къща – плетеница. Но когато покривът беше почти готов, една вечер се изви страшна гръмотевична буря. Светкавици, като побеснели кучета се гонеха по небето. Изведнъж една от тях залъкатуши и се спусна надолу, удари къщата и гърмът ѝ разтърси цялото село. Къщата пламна като факел и изгоря до основи. А лятото вече беше превалило. Тогава решиха да изчакат до другата пролет и да изградят къщата от камък, като дотогава щяха да извадят камъка от кариерата и да купят керемиди за покрива, които вече се произвеждаха в Каварна. Така и стана. Междувременно Матен роди момченце. Кръстиха го Саранди.