РЕЧНИК

Речник

абла (тур.) – по-голяма сестра; кака

акран (тур.) – връстник

ангъшлия каруца – каруца с ритли

антерия (истор.) – широка дреха, подобна на халат

арбашлия (тур.) – спокоен добър

аркадаш (тур.) – другар, побратим

арнаутин (остар.) – албанец

аскер (остар.) – войска, войник

балта – мочурливо, блатисто място

батоза – вършачка

бахчеванджия (диал.) – градинар

белки (остар.) – може би, вероятно, дано, нима

бешик (диал.) – детска дървена люлка, окачена на стойки

бозлук (диал.) – целина

бруствер (спец.) – земен насип пред окоп за защита на бойците и за опиране на пушките

букаи (остар.) – окови на затворник

бурун (диал.) – вдадена в морето суша; нос.

буюр (тур.) – заповядай

възел – единица за скорост, равна на една морска миля в час

гидик (тур.) – тясно място за минаване

главня – заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод

гювендия (пренебр.) – лека жена

гяур (тур.) – за мюсюлманите – неверник

джендем – отдалечено или пустинно място

джумбюш (тур.) – веселба, развлечение, смехория

диканя (истор.) – дървен земеделски уред - дъски със забити остри кремъци, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон

диферент – ъгъл на отклонение на корпуса на кораб от хоризонтала в надлъжно на корпуса направление

донове – дълги мъжки ватени гащи/ и ватена фланела

драгоман (истор.) – водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя

егрек – лятна кошара за добитък

еничар – потурчен християнин, войник от турската пехота

ефенди (истор.) – в Османската империя – в обръщение или при учтиво назоваване на мъж

жага – бичкия

за зор-заман (тур.) – за всеки случай

заптие (истор.) – турски стражар

зулум (разг.) – пакост, безчинство, обир, насилие

изтърсак (разг.) – последното от децата в семейството

икиндия (диал.) – времето преди залез слънце

ичкия (разг.) – алкохолно питие

ишмар (разг.) – знак

кааза (тур.) – околия в стара Турция

кавак (диал.) – топола

кавалерия – конна войска

кавърма – добруджанска баница

кадос – голям съд за вино

каймакам (тур.) – гражданска административна титла на управителя на каазата

калбур – решето, рехаво

кара – черен

кедерлия – който има недостатък

келево (диал.) – дървен валяк на кладенец; водно колело на воденица

керата (разг.) – недодялан, недорасъл; хулна дума

кирпи – лисица

климия – дърво за заклинване, част от конструкцията на каруцата

клочка – квачка

конак (тур.) – вид голяма сграда в Турция

кория – малка гора, обикновено на равно място

крен – накланяне на кораб настрани

кувет (тур.) – сила

куда – ято, ято птици

куйтулук – завет, скрито място

кърма – задна част на кораб, където са уредите за управление

лемеж – желязна част на рало или на плуг, която разравя земята

лехуса (разг.) – родилка до четирийсетия ден след раждането

Лодос – силен, влажен и топъл южен вятър, често придружен с дъжд или градушка

мамалига – традиционно румънско ястие от царевично брашно

мамалай – традиционно румънско ястие от царевично брашно

манаф (пренебр.) – турчин или азиатец изобщо

меджия – събиране на младежи, най-често без пари или срещу дребна почерпка, за свършване на трудоемка работа

медресе – мюсюлманско духовно училище

месал – кърпа, с която се завива тестото, за да втаса

мърцина – безполезно, напразно

мюезин (араб.) – духовен служител към джамия, който от минарето призовава мюсюлманите към молитва

нахия (тур.) – административна единица, съставена от 10 или повече села, подчинена на каазата (околията)

обан – плетеница от корени на тръстики

оджак (остар.) – огнище

оджаклък (остар.) – стая с огнище

на пангара (разг.) – място, от което няма измъкване, безизходица

пиростия – железен триножник или четириножник, върху който се поставят съдове в огнището

пишкин – опитен, сръчен

пищимал (тур.) – къса престилка за покриване на част от тялото в баня

прескунди (диал.) – претъркулване през глава

рая (истор.) – немохамеданското население, покорено от турците и включено в границите на Османската империя

сазлък – място, обрасло с тръстика

сайбия (остар.) – собственик, стопанин

сакън (разг.) – недей, не бива

салантия – щорм, морска буря

санджак (тур.) – административна единица, равняваща се на окръг

саплък – голям куп слама

сарач – занаятчия, изработващ седла, хамути, юзди за кон или магаре

сая – помещение за добитък (навес, подслон)

сейменбашия (тур.) – командир на сеймените

сеймени (тур.) – едно от поделенията на еничарския корпус. В мирно време изпълнявали полицейски функции за поддържане реда, преследване на бунтовници, хайдути и охраняване на крепости.

серкме – кръгла рибарска мрежа, която се хвърля във водата

Сигуранца – тайна полиция в кралство Румъния, съществувала от 1921 до 1944 година

скопос – умение да се свърши дадена работа добре; майсторлък

сокак (тур.) – улица

сундурма (тур.) – навес, пруст

сууклук (тур.) – хлад, студ, разхладителни питиета

сърт (тур.) – хребет, било на хълм, бърдо

сюрме (тур.)– мандало за запъване

табор (остар.) – турска военна дружина

талян (далян) – съоръжение от колове и мрежи за ловене на риба, което се поставя в река или недалеч от морския бряг

тапанджи (тур.) – старинен пищов с дървена дръжка

терзия (остар.) – шивач

тескере (тур.) – документ за самоличност

тестемел – кърпа за глава, шал

топоришка – дръжка на сечиво

трап – стълба на кораб

трахана – ястие от изсушени тестени топчета

триеница – ястие от прясно стрити тестени топчета

триор – земеделска машина за сортиране и почистване на семена.

тулум – одрана като торба животинска кожа, в която държат сирене, масло, катран и др.

търла (тур.) – нива

уста – майстор

фалшборд – ограждение по края на външната палуба на кораб

фустан (разг.) – тънък фустан

хабер (разг.) – вест, новина, известие

хаирсъзин (разг.) – безделник, негодник

хане (тур.) – дом, къща – облагателна единица в Османската империя

хергеле (остар.) – стадо коне

хесап (тур.) – сметка

цинцър – представител на арумъните – влашки народ, разселен из Северна Гърция, Македония и Албания, наричани още куцовласи

цуйка – румънска сливова ракия с нисък градус

чаир (тур.) – ливада, пасище

чакъм (тур.)– площ, която жъне редицата (Жътварите се нареждат в редица и зажънват чакъм)

чалъм (разг.) – умение

чапкънин (разг.) – развратник, хаймана, женкар

чаршия (остар.) – търговска улица или площад

чоджум – сине – обръщение към по-малък

чокой (остар.) – земевладелец, богаташ, кулак

чувен – вид метален съд, чугун

шантан – увеселително заведение с певица, бар, кафене

шашка (остар.) – сабя

шквал – силен порив на вятър, опасен за плавателните съдове

юзлюк – монета от сто пари; чаша или съд, който събира сто драма

ябанджия (диал.) – човек другоселец, преселник

явруйче – малко, новородено животно; пиленце

яр – стръмен бряг

Използвани съкращения

араб. – арабски

бълг. – български

гр. – гръцки

диал. – диалектно

истор. – исторически

остар. – остаряло

прен. – преносно

разг. – разговорно

рум. – румънски

рус. – руски

спец. – специализирано

тур. – турски