Едно тревожно разсъмване

ЕДНО ТРЕВОЖНО РАЗСЪМВАНЕ

След случилото се с Атанас, Матен и Желез заживяха в постоянна тревога. От една страна Матен виждаше и изживяваше болката на Атанас от отношението на батьо му към него, а от друга нарочването му от цинцарите я държеше нащрек. Тих, кротък, работлив, умен, но и горд беше той. Приличаше не толкова на баща си, колкото на дядо си Саранди и чичо си Анастас. Как сърцето ѝ се изпълваше с радост, когато не само Георги мелничарят, а и сватът Ангел говореха хубави неща за него. Колко е хубаво да чуваш хубави неща за децата си. Това ти дава сили да се справяш с трудностите и несгодите в живота.

Тази вечер всички се прибраха рано. Дежа, седнала на малкото столче, бе сложила на коленцата си черната табличка за писане и с бялото моливче нареждаше между червените линийки числа и знаци – пишеше си домашното. Желез и Йордан, след като настаниха добитъка, бяха седнали пред огнището и разговаряха. А Колю и Софинка се бяха разположили на пода върху рогозката и от няма и какво да правят играеха на бешки и току избухваха в смях.

Само Атанас го нямаше. Бе отишъл да помага на кръстника си, Арнаутина. „Нека да е сред хората“ си беше казала Матен. Едва, когато всички си легнаха тя в един момент се сепна. Атанас би следвало отдавна да си е в къщи. Тя бе свикнала с отсъствието му, когато бе в Сатълмъш, при свата Ангел. Но сега беше тук и би следвало отдавна да се е прибрал, защото кръчмата отдавна е вече затворена. Тя знаеше, че мъжете след като се почерпеха и чуеха новините се прибираха по домовете си, за да се наспят, защото на другият ден ги чакаше работа и то от ранни зори до вечерта. Затова закъснението на Атанас я разтревожи. По едно време Желез се размърда и разбрал, че не си е легнала още сънено я запита:

– Защо не си лягаш?

– Спи, спи! – тихо му отговори тя. – Още не ми е дошло времето. Ще довърша чорапа на Дежа и ще си легна.

А когото кучетата залаяха и някой извика „Желез!“ сърцето ѝ се сви. Бързо изскочи навън. Беше Анастас Арнаутина.

– Матен, Танас прибра ли се?

Тя долови тревога в гласът му.

– Не, няма го още. Какво е станало, Кръстник?

– Тя стана, каквато стана. Желез спи ли? – и получил положителен отговор продължи. – Събуди го!

– Влез, влез вътре, Кръстник!

Когато влязоха, Желез вече беше на крака. Седнаха и Анастас им разказа подробно за случилото се.

– Страшното е, че Атанас удари много лошо румънеца в главата. Отначало помислих, че го уби, защото падна като сноп на пода, но после дойде на себе си, ама целият беше в кръв. Мисля, че ще търсят Танас. Трябва да се скрие. Ако го намерят ще го убият.

Матен и Желез дочакаха разсъмването, без да мигнат. Атанас не се появи нито на другия ден, нито през следващите няколко дни и нощи.

На втория ден Желез завари Матен в обора. Бе седнала върху обърнатия шиник в тъмната му част и тихо плачеше, като с края на черната си забрадка бършеше сълзите, които бликаха от очите ѝ. Когато Желез влезе, тя сякаш замръзна със зареян поглед в пространството. А когато почувства ръцете му върху раменете си, когато чу шепота му:

– Не плачи, птичето ми, не плачи, той ще се върне! – тя поривисто се изправи, обърна се към него и го заблъска с юмруци по гърдите.

– Ти си виновен! Ти си виновен! Ти ги направи такива непокорни!

Той я прегърна и я привлече към себе си. Тя се притисна към гърдите му и зарида. Раменете ѝ се затресоха:

– Не искам, не искам да го загубя. Господи! Не искам да го загубя! Не искам!

Бяха минали цели пет дни в тревожно, непоносимо очакване, когато на свечеряване на петия ден откъм Крайските се зададе каруца. След минута тя спря пред вратника и докато Желез и Матен излязат да видят кой идва, от каруцата скочиха Георги и синът му Тодор от Гяур Суютчук, отвориха вратника и я вкараха в двора. Когато ги видя, Матен се затича към тях, прегърна Георги и заплака:

– Голяма беда ни сполетя, Георге. Голяма беда ни сполетя – Танас изчезна.

Георги, вместо да отговори на тревогата ѝ с тревога, я хвана за рамената, отдалечи я от себе си и като я гледаше в очите, усмихнат заговори:

– Не е изчезнал, Матен. Не е изчезнал и нищо му няма. Но да влезем в къщи! Всичко ще ви разкажа.

– Йордане, Тодоре, разпрегнете конете и ги приберете в дама! Назобете ги и им хвърлете по един чул отгоре, че много са потни! – се разпореди Желез.

След малко цялата челяд, насядала кой където намери, със затаен дъх слушаше разказа на Георги. Накрая той завърши така:

– Сега Атанас е в България, във Варна, и няма опасност за живота му. Лично ние го заведохме там.

Така започна голямото очакване на вест от Атанас.