САРАНДЕВИТЕ

ИСТОРИЯТА

Историята… Безкрайните въпроси кога, къде, защо. Факти, предположения, спомени и легенди. И така назад, назад, назад във времето.

И преди, и след завладяване на България от турците - османлии, Южна Добруджа е земя, напоена с кръв. На нея се сблъскват армии-завоеватели от всички посоки на света. Богата земя, където живеят упорити българи.

Век подир век, едни групи хора се изселват и други се заселват.

За да оцелеят, българите в Южна Добруджа приемат турския език, но съхраняват християнската си вяра, българските нрави и обичаи, и остават в историята с името гагаузи. Имената им са български. Говорят турски език на диалект, чийто словоред е български и е изпъстрен с много български думи. Песните и преданията им са преводи от българското народно творчество.

През 1828 година започва Кримската война. Добруджа за пореден път се обезлюдява и запустява. Руските войски пресичат Добруджа и цяла България, достигат и превземат града-крепост Едирне. В сключения договор за примирие се включва и клауза, с която на желаещите българи-християни се разрешава да се изселят от Империята, заедно с руските войски. И започва най-големия поход на българи изселници на север. Керванът от каруци с волски впрягове се извива на десетки километри. С този керван на „надеждата“ тръгват българи от източна Тракия, Ямболско, Сливенско. Стигайки до Добруджа и виждайки тази богата и плодородна земя „тежките семейства“ остават и се заселват в изоставените села или създават нови. Други семейства стигат до Бесарабия и остават там. Една част от тях впоследствие се завръщат обратно и се заселват за постоянно в Добруджа.

През тези войни Турция се лишава от някои свои снабдителни бази. Управниците на империята разбират, че е крайно наложително отново да се засели Добруджа. Разрешават на селяните да закупят земята, която обработват и за две години освобождават новите заселници от данъци.

Започва новото голямо заселване на Добруджа с българи.

Според турските регистри през 1848 година българско население в крайморска южна Добруджа има само в селата Шабла, Яалъ юч орман и Сатълмъш. След тази година в Шабла се заселват родовете Кирковите – от Жеравна, Коджа Митевите, Петрановите, Барганските, Недялковите, Цаневите – от Ямболско, Ючорманските – от Малко Търновско, Георги Петров – от Узунжово Хасковско, Георги Златев – от Бургаско, Чолаковите – от Сливенско, Тахчийските – от Ямболско, Молдованските – от Бесарабия, Радевите и Бахчиванджиевите – от Елена, Богдевите, Ставревите и Османовите – от Котел.

Баджаковите, Белберските, Чобановите, Сарандевите са местни гагаузки родове, живели в Шабла през годините на робството.

Различни са тълкуванията на наименованието Гагауз. Те са и Гага уз олсун, означаващо „вирещи си носа“, тоест непокорни хора, и Хака уз - хора предани на „правата вяра“.

Непокорни и предани са и Сарандевите - дядо Саранди и баба Василка, синовете им Желез, Никола, Тома, Анастас, Стати, дъщеря им Венета и техните наследници - трудолюбиви и непокорни жени и мъже. Суровите изпитания на времето са направили от тях безименни български герои.