И мъртвецът оживя

И МЪРТВЕЦЪТ ОЖИВЯ

Анастас, дядо Сарандевият, влезе в двора. Кучетата залаяха. Той се закашля:

– Не ме ли познахте, разбойници такива? – се обърна той към тях.

Те замълчаха. Познаха го и започнаха със скимтене да клатят радостно опашки.

Жените – баба Василка, Венетка, Радка и Катинка, жената на Томата, бяха вдигнали софрата след вечерята и сега всяка една се занимаваше със своята си работа. Баба Василка плетеше за малкото Данче и Весето вълнени чорапки за зимата. Катинка чепкаше вълна за юргана, който искаше да ушие за Данчето, а Радка и Венета, забучили хурките на кръста си, предяха. Само малкото Данче, което си играеше с парцалената кукла, изведнъж наостри уши и се заслуша:

– Чичо се върна – изведнъж отсече тя и скочи.

А жените не обърнаха внимание нито на реакцията на кучетата, нито на нея. „Сигурно мъжете, които бяха отишли на центъра, се бяха върнали“ си помислиха всички. Но ето, че вратата се отвори и един одрипан, брадясал, непознат мъж влезе и застана пред тях. Те се стреснаха. Непознатият мълчеше и ги гледаше.

– Чичо! – извика Данчето и се спусна към него.

– Май не ме познахте? – запита след миг той.

Баба Василка плесна с ръце.

– Сине, ти се върна! – извика тя.

Радка го гледаше и не можеше да повярва, не можеше да проумее.

Изведнъж скочи и се спусна към него.

– Насе, Насе, ти си жив, ти си жив, а ние те погребахме – и зарида на гърдите му.

До тях плахо се приближи момиченце. То бе на около три годинки. Хвана се за полата на Радка и впери очи в непознатия страшен човек. В един миг Радка се наведе, взе го и развълнувано каза:

– Весе! Татко се върна, той е жив. Прегърни го! Той се върна, той е жив.

Василка плахо протегна ръчички. Той я пое, притисна я до гърдите си и тримата се засмяха щастливи. До тях бършеха сълзи баба Василка, вдовицата на Томата и малкото Данче, което бе пораснало много през тези две години.

Баба Василка дочака завръщането на втория си син. Но заедно с голямата радост в сърцето ѝ остана да гори като жарава мъката по другия, най-малкия ѝ син Статито, който отиде на война и никой не знаеше, жив ли е или е положил костите си някъде.

Изминаха месеци откак войната свърши, а Стати не се връщаше.