Делбата

ДЕЛБАТА

Традицията беше до четиридесетият ден за делба да не се говори. На четиридесетия ден направиха помен. А след това, когато си отидоха всички външни хора, Тодор покани сестрите си да останат и оправят делбата.

Влязоха в гостната. Насядаха около масата – Тодор, до него кака му Матен, след нея Катиш, Ирина, Димитра. Встрани, на заден план седна София. Тя гледаше изпитателно всяко едно от децата си и както всички чакаше Тодор да започне. Матен беше най-голямото ѝ дете, но Тодор беше най-големият ѝ син и по традиция трябваше да ръководи делбата. Съгласно българския закон за наследството от 1898 година мъжете трябваше да получат по два, а жените по един дял от наследството. Съгласно Румънските закони обаче и синовете и дъщерите получаваха по равни дялове.

– Е, да започваме! – наруши настъпилата тишина Тодор.

Той държеше в ръцете си няколко листа, изрязани от табак, на който беше написал на кого какво се полага. Сложи ги на масата, затисна ги с лявата си длан и се обърна към Матен:

– Како, ти няма да участваш в делбата! Знаеш защо, нали?

Матен само дето не подскочи от мястото си. Всички видяха как очите ѝ светнаха.

– Как така няма да участвам? – гласът ѝ затрепера.

Тя бе участвала в отглеждането на всичките си сестри и братя. Тя не само помагаше в къщната работа на майка си, но редом с мъжете участваше в полската – жънеше, косеше, крачеше след плуга, а когато се налагаше възсядаше и коня. Тя беше дребничка като майка си, но жилава и оправна като баща си и сега не можеше да повярва, че Тодор я отделяше от другите. А той, Тодор, продължи:

– Ти си получила дела си след като се омъжи за Желез. Виж тука! Тати е оставил бележка за всичко, което ти е дал. Същото се отнася и за Катиш.

И наистина Лефтер бе записал на кого какво дава приживе. И тези бележки бе намерил Тодор.

– Може ли да я видя? – и Матен протегна ръка към Тодор.

Той инстинктивно подаде малкото листче без и на ум да му мине какво ще последва. Матен го взе, така както ѝ го подаде Тодор, обърнато наопаки, за миг се загледа в него като че ли го четеше, а тя не можеше да чете, бе неграмотна. В следващия миг го смачка, лапна го и докато другите разберат какво става го глътна.

Разказва се, че Тодор не могъл да се примири с това и завел дело в Каварненския съд. На делото съдът отредил, че Матен има право да участва в делбата на равни начала с другите. Съгласно румънските закони всички трябвало да получат по 50 декара ниви. Тези, които поели грижата за болната Димитра и майка им София получили и техните дялове. Матен отказала да получи наравно с другите, а взела само онези 30 декара, които ѝ се полагали към вече получените.